Означава празник на Душата, а да празнуваш означава да има настроение, не тъга и сълзи. В такива дни трябва да отдадем почит на близките, които не са сред нас и да си спомняме и разказваме за времето което сме споделяли заедно.

Дълга е темата за Душите, за пътя и инкарнациите. Това, че нашият земен живот приключва не е същото и за съществуването на Душата. И както в живота има йерархия и различни нива ,било то социални или разглеждани в друг аспект, при душите е същото с тази разлика, че изкачвайки стъпалата Душата учи уроци, преминава следващо ниво нагоре докато дойде момент в който отработва натрупана земна карма и вече няма необходимост от това въплащение като израства и става нечии Духовен водач. Така започва новия път за нея.

Черешата е символ на това време от годината, тя ражда този божествен нектар от вкус и сочност, живот и сладост. Тя е свързвана с женското начало, раждането на пролетта, плодородието и любовта между двама души, събирането на две души.

Църквата заклеймява черешата като нечист и забранен плод. В миналото черешовото дърво било свързвано с Луната, а Луната е жената и които дръзне да наблюдава танцуващите под черешово дърво елфи и феи при пълнолуние, бива застрашен от нещастие.

И да се върна на ЗА – ДУШНИЦА , хапнете си вкусни череши и нека насладата от сочността и вкуса предизвикат най- милите и прекрасни спомени с онези свободни Души, които плачейки и тъжейки за тях неосъзнато задържаме и вкарваме в капан провокирани от страх, безсилие и чувство на самота. Когато човек се научи да обича самотата и да се чувства комфортно в собствената си самота тогава страха изчезва и нито боли, нито е тъжно, дори не е страшно.