Най-магичния от всички празници през годината свързан с различни тайнства и обреди за гадания и последния ден от празненствата. Днес Райчо достига далечната си точка на пътуване и ще си почива, затова стои повечко и след това започва обратен ход за връщане към Зимата. Окъпва се в ЖИВА ВОДА и играе радостно, че се подготвя за зимуване. Днес изгрява още по- рано и често селяни на полето, които ходят по изгрев са го виждали да играе в небето, чакали са нетърпеливо първия слънчев сърп да ги поръси. На днешния ден ливадите са много росни и девойките отивали зарана да се окъпят на полето с роса, като лягали и се търкаляли. На ЕНЬОВДЕН се къпят от ЛОШИ БОЛЕСТИ, това е ОБРЕДНИ КЪПАНЕ , но за него друг път ще ви разказвам, че са различни видове и поводи.

Ако на днешния ден има болни се къпят в извори, кладенци и на чешми. Говори се, че на ЕНЬОВДЕН дори от пресъхналите извори руквала вода има живи доказателства за това в различни местности. Водата от тия извори е лековита, защото в нея се е къпал Райчо- Слънцето. В родовите практики свързваме бащата със СЛЪНЦЕТО, а майката с ЛУНАТА. Тая заран всички се окъпват и празнуват.

ЕНЬОВСКИЯ ВЕНЕЦ, БИЛКИ

Той е неизменна част от днешния ден и билките за него се събират рано заран 77 и половина, като половината се къса със затворени очи и се вярва, че тя е най- лековита и на късмет, ако човек я уцели ще оздравее, откъсва се задължително на половината. Има няколко, които задължително трябва да присъстват във венеца – вратига, комунига, чемерика, Тинтява и най- вече еньовче. Задължително венеца се окъпва в реката и после се слага на главата на девойката. На времето във всеки двор е имало венец, сега по- рядко, но децата се минавали под него за здраве, пеели са САМОДИВСКИ ПЕСНИ за змейове, русалки, самодиви, женихи…

Всяка знахарка и билкарката знае силата и за какво помага всяка билка, но за половината никой незнае. Те се използват за лек през цялата година за хората и добитъка, от нея се къса – ЯНЕВСКА КИТКА и викали.

ЕНЬОВА БУЛЯ

Този обичай се извършва в чест на ЕНЬОВДЕН и има мистично значение. Избира се малко момиче между 3-5 г възраст, което е ИЗТЪРСАК в семейството и се облича ритуално за случая като в различните краища на България това облекло е различно, но задължително има булченска накити и сватбено було, от там идва и името ЕНЬОВА БУЛЯ . За ритуала са нужни четири моми и докато обличат детето то седи в скута на някоя от тях. Считало се за лоша поличба ако се допре до земята, рогозка или черга. Пазят го така до края на обреда. Накитите които използват трябва да са от булки женени през ЗИМАТА и всяка си дава нейните с радост . Момата, която държи ЕНЬОВСТА БУЛЯ се вика ЕНЯТА , тя я държи в скута или на раменете си. Кога е готова излизат на двора наобиколени от останалите моми и пеят песни и играят хора. Коя песен спрат на половината е знак да тръгват по пътя на изток къде Райчо, като спират на всеки кладенец и играя хоро около него. Кога обиколят селото и тръгнат към реката и там започват гаданията. Всеки пита ЕНЬОВА БУЛЯ каква ще е годината сита ли? И тя отговаря, за всичко питат за житото, за виното, за плодородие, кой какво го вълнува и са вярвали, че що рече тя – вярно е, защото говори по божие внушение. Кога са готови и всеки си чуе отговора се връщат към селото в първата къща от къде са тръгнали, пеят три песни, после я прибират вътре.

ЛАДУВАНЕТО

То е следващата част от обреда и момите сега питат за себе си, за жених какъв ще е, коя кога ще се зажени. Тогава се обръщали към Богинята на Любовта – ЛАДА. Пускат си пръстените в котле с ЖИВА ВОДА и китки и ЕНЬОВА БУЛЯ започва да гадае на коя какво ще и се случи.
Кога всички са готови, песни са пяли, гаданията са чули ЕНЯТА отнася ЕНЬОВА БУЛЯ в друга стая окъпва я с водата от котела и я обличат в нейни дрехи, за да я върнат на родителите и, така обреда завършва.
Вярвало се, че в туй село дето е имало ЕНЬОВА БУЛЯ играло се е и пяло ще има плодородие, няма да има болести, животните ще дават мляко и нивите жито.

БРОДНИЦИ, ЖИТОМАМНИЦИ

Хората са се страхували на този ден от магьосници, да не минат БРОДНИЦИ да им оберат житото и да го занесат в друго село, това означавало, че нивата вече няма да е плодородна. Затуй имало селски пъдари дето още от ноща пазели нивите, а в селата дето имало МАГЬОСНИЦИ им забранявали да излизат на тоя ден.

Така се слага край на празника и Русалската седмица с ЕНЬОВИТЕ обреди до следващата година. Вярвало се, че на този ден точно в разгара на жътвата и земеделската работа, ако не почетеш ЕНЬО гръм ще удари нивата ти.

Има и някой интересни въпроси които възникват? Какво е карало магьосници и бродници да хукват голи през ноща да оберат житото от най родовите, плодородни ниви, да се къпят в утрината роса и дали тя наистина е имала магична сила? Дали са знаели за тайни часови портали и магични вливания и за обрата на силите и смяна на полюсите? Какви особени качества придобивала утрината роса, за да се къпят девойките в нея, как точно 77 и половина билки стават магични и лечебни в една нощ? С какви задгробни тайни и слънчева мощ е свързан този цикъл и защо излиза син пламък където има скрито съкровище в земята, в определен времеви портал който се отваря тогава? Дали дедите ни за знаели нещо повече което се е загубило като знание…… 🤔! Вие кажете!
Аз за себе си отговорих!

Мария Дончева